* * *
Не ми се пише..
Живее ми се!
Не търся съжаление -
Искам опора.
Не моля за разбиране -
Получавам достатъчно.
Не търся себе си -
Губя се.
Не страдам -
Самоунищожавам се.
Плача ли ?
Често. Безсилна съм пред необятното,
Не бих повярвала в него, тичам към непонятното.
Съжалявам ли?
Понякога. Нощите вече трудно сама понасям.
Разбирам ли ?
Не мога. Или не искам? А може би няма начин.. Търся начин да се скрия.
Търся ли ?
Намирам. (А дали ме търсят?) Сякаш всичко е толкова просто.
Страдам ли?
Хронично е.
А вечер оставам сама... и мислите тръгват в различна посока.
© Чар All rights reserved.
