Нощ е тъмна, таласъмна,
лягам сякаш на бодили,
във легло ли ще осъмна,
в ров ли пълен с крокодили?
Мрежи мятам, правя, струвам,
сън безпаметен да хвана
и от нерви марширувам
по стените и тавана.
Нощ е тъмна, непрогледна,
а стрелките - от олово,
знаем си с,е душо бедна.
Пак любов ли? Не... отново.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
