14-и февруари
Когато гледам небето нощем,
осеяно с хиляди звезди,
скърбя по тебе още,
че студ сърцето заледи.
Напразно диря аз спасение,
напразно чакам час чудесен,
в който да има утешение -
теб да видя, моя песен.
© Георги All rights reserved.
Когато гледам небето нощем,
осеяно с хиляди звезди,
скърбя по тебе още,
че студ сърцето заледи.
Напразно диря аз спасение,
напразно чакам час чудесен,
в който да има утешение -
теб да видя, моя песен.
© Георги All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...