Jun 14, 2013, 8:00 AM

18+

  Poetry
1.1K 0 9

Като по филмите... но не онези романтичните,

в които се говори за любов и вярност, за съюз,

аз искам да си безпределно дързък, нелогичен

как казват му PENTHOUSE или просто 18 +                       

 

Не можеш ли? Като вулкан прииждащ

да ме избухнеш... после – потушиш,

разлей се в мен сега! Не ме обиждаш.

Не се плаши, че ще ме изгориш...

Не съм от восък, лесно се нагаждам,

Из***ай ме, като че после ще се мре,

разкъсай ме, докато съм още влажна

и все не спирай, все не спирай... НЕ!

Не си ми първи, аз на теб последна,

разнасяй ме като пустинен пясък.

Първично... като лъв да те възседна.

Светът да чуе сластния ми крясък...

И НЕ да кажа, ДА крещя до лудост,

Романтика ли?! Друго ще дадеш...

По вените ми да течеш до грубост

и всяка част от мен да изядеш...

До кокал ме дъвчи и ме изплювай,

аз гълтам и за двама. Знаеш как.

Не съм цинична!!! Mоже би съм луда,

но лошо ли звучи, че искам ПАК!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еха! + +
  • Благодаря за откровените думи! Радвам се, че нещо по-различно от мен ви харесва Има една приказка, колкото повече получаваш, толкова повече искаш...някъде по средата съм го писала Двоумях се, дали става, малко грубичко съм се изразила на моменти...
  • Стихия си!
  • Както казват хората: жена, която вечер мърка, сутрин не ръмжи.....дано задоволят желанията Ви че звучи малко като на отдавна ръмжаща жена
  • Много реалистично и смело ! Поздравления от мен!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...