Apr 12, 2009, 2:04 PM

* * *

  Poetry » Love
591 0 1

Нота

 

Ти протегна ръката си към мен

и подари ми нота,

с която описах феерията стонове

във моето сърце.

 

Със теб написахме,

като във Шекспиров сонет,

чувствата, изгарящи отвътре,

бликващи като вулкан.

 

Тоновете лава от сърцето

закриха всяка друга мисъл в нас,

опустошиха празното ни минало

и изградиха славното ни бъдеще.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...