Nov 12, 2022, 10:02 AM

***

  Poetry
405 0 0

Да се ​​справям с тази болка е това, 

което мразя най-много

 Не мога да се държа така, 

сякаш всичко е наред

Не мога се събудя щастлив

 Няма те и няма как да продължа

 

 Нищо не действа, защото ти беше единствената,

която може да излекува болката ми

 Погледни в очите ми, усещаш ли болката ми?

 Загубата ти ме направи нервна разруха

 Не мога намеря сили да стана

Всеки ден се чувствам така, 

сякаш съм чакал да умра

 

  Влюбих се в теб,

но знам това няма да стане както очаквах

  Но когато ти казах, че те обичам,

наистина го чувствах

  Изпаднал в лошо настроение

  Подхлъзнах се и те подминах

  

  Какъв е смисълът да живееш?  

Чух, че смъртта е по-лесна

  Намерих любовта,

но ме е страх, че няма да я задържа

  Поглеждам през рамо и виждам жътваря

 

Сълзите ми ронят, не ти липсвам

  Избави ме от нещастието ми

  Мислия, че сърцето ми е история

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....