Oct 28, 2023, 10:45 PM

* * *

  Poetry » Other
622 3 0

Като резен жълта диня 

е луната тази нощ,

а тъгата ми е синя 

и прилича на въпрос. 

Колко време ще е нужно 

болката да прекроя, 

да поникнат бели ружи 

в заскрежените поля 

на душата изтерзана 

от подмолните игри. 

Тихо старото пиано 

ме приканва: "Посвири!

Забрави за малко всеки, 

на когото те е яд. 

Запомни, че си човекът, 

защитаващ своя свят!"

Пръстите ми разкодират 

черно-белия му морз 

и изпращат към всемира 

мълчаливия въпрос, 

дето ме терзае много  –

парещ въглен в пепелта. 

Кой ти каза, че не мога 

да изляза от калта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...