Ти ли?
Обич моя, ти ли бавно слизаш
към дома ми – стъкленица лунна?
Имаш ли за Рая втора виза
или идваш, за да те целуна?
Можеш ли да бъдеш силно рамо,
щом под рамо болката си носиш?
Можеш ли от дим да правиш пламък
и да ме обичаш без въпроси?
Можеш ли изобщо да си близо
щом узнаеш колко много страдам?
Обич моя, ти ли бавно слизаш
с аромат на истинска наслада?
Или ти си мит? Не съществуваш?
Или те мечтая до полуда?
Обич моя, ако те сънувам,
моля те, недей да ме събуждаш.
.
© Деница Гарелова All rights reserved.
