21 грама
За теб щях света да обърна,
но нека остане си същият.
Любовта си не искам да върна -
надробиш ли го - после преглъщаш го.
Продължавам да уча сърцето,
че да искаш, не значи да имаш.
Има второ, и трето, и пето...
От късмета поука не взимаш!
Още ден ще линея по тебе -
(или може би няколко зими).
Подарявам ти малкото време,
за което пораснах с години...
ПС
Ако се почувстваш по-тежък,
това са двайсет-и-няколко грама
от моята детска душа.
Разпиляни са, някак,
но и тях ти ги давам.
Имам още, скътани.
Сигурна съм в това.
© Елица All rights reserved.
Цялото ти стихотворение без послеслова ми допадна много.
