Там където са парите,
няма място за душите,
и купува и продава,
всичко дето обитава.
Няма майка, няма татко,
щом на гърлото е сладко,
и така от векове,
само дивото зове.
Този който протестира,
той подкрепа не намира,
и за добрината плаща,
щом на кръста се поклаща.
Двадесет и първи век,
пресметливия човек –
алчен, злобен, мързелив,
без сърце, душа, но жив.
© Рот Кив All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
