26 февруари
на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза.
Побрах те вдън сърцето си неверно,
което ме подвеждаше – невежа.
Словата ти – изящни речни мрени –
остават вън от делничните мрежи.
Не те измислих с името "любима",
че знаеш – любовта ни прави слепи,
но бих могъл за много люти зими
на двора сам дърва да ти нацепя!
На мен ми стига в чашата да свети
доброто на очите ти красиви.
Когато пия с мъртвите поети,
да знам, че си добре и си щастлива.
Бай Георги нека псува пак цинично
под залеза на вечните умори!
Наясно съм, че всички те обичат.
И нека днес за тебе да говорим!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
