26 февруари
на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза.
Побрах те вдън сърцето си неверно,
което ме подвеждаше – невежа.
Словата ти – изящни речни мрени –
остават вън от делничните мрежи.
Не те измислих с името "любима",
че знаеш – любовта ни прави слепи,
но бих могъл за много люти зими
на двора сам дърва да ти нацепя!
На мен ми стига в чашата да свети
доброто на очите ти красиви.
Когато пия с мъртвите поети,
да знам, че си добре и си щастлива.
Бай Георги нека псува пак цинично
под залеза на вечните умори!
Наясно съм, че всички те обичат.
И нека днес за тебе да говорим!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нека и тук да напиша ....нищо, че ще се повторя- повече от прекрасен стих, Никифоров....нямам думи просто...Камелия наистина го заслужава...браво ти!!
-
Браво, Мите! Посвещаването на стих е нещо лично и за двете страни, израз на специални чувства и емоция. В случая направено майсторски и за едно от големите имена в съвременната българска поезия каквато е К. Кондова. Нея съм я чел, а денят го познавам, радвам се, че прочетох и този твой стих. Поздрави!
-
Изпипано посвещение. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
