Ти си всичко... останалото,
останалото съм аз –
твоя сянка,
образ в огледало.
Не си отивай.
Цветята са за теб,
знам, нямат край
моите закъснения,
твоето очакване,
сезоните,
дните, дългите
нощите, празните,
времето не чака,
безконтролно тече,
изплъзват се часовете.
Не си отивай... мое лято.
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
