Sep 13, 2017, 7:17 AM

* * *

1.1K 1 3

Ти си всичко... останалото,
останалото съм аз –
твоя сянка,
образ в огледало.
Не си отивай.
Цветята са за теб,
знам, нямат край
моите закъснения,
твоето очакване,
сезоните,
дните, дългите
нощите, празните,
времето не чака,
безконтролно тече,
изплъзват се часовете.
Не си отивай... мое лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...