Jan 21, 2009, 1:57 PM

...

  Poetry » Love
771 0 1

Ще бъда твоето слънце след дъжд,

с топла усмивка ще разтопя леда в сърцето ти.

Затвори очи и ела с мен

в моя свят на мечти, където любовта е свободна.

Хвани ме за ръка, нека избягаме

от този побъркан свят, в който живеем.

Днес усетих топлата ти прегръдка

и отново почувствах, че живея.

Ти промени живота ми

и знам, че никога няма да се чувствам така отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...