Полива майка новата леха,
за всяко стръкче – напръстниче влага.
Погалва ги със поглед, сякаш са деца
и всичките за нея равноправни.
Ако, не дай си боже, прекали,
пръстта ще втаса, пита блатна.
Телцата крехки с клюмнали глави
ще легнат в земята безвъзвратно.
Сега полива. Няма още дъжд.
По своему преборва сушата.
А този спомен приживе
вълшебните ѝ думички подслушва.
…
© Христина Комаревска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
