***

Sep 12, 2018, 5:50 PM

Poetry » Other

297 0 0

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.
А в ледената самота,
едно море, от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works