* * *

Jan 5, 2017, 6:00 PM

Poetry » Love

407 5 8

Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги.
Две думи топлят утрините зимни.
Аз вярвам на очите ти добри!
Щом е любов – със теб ще сме единни!
Стопявам разстояния с очи.
(Затворя ли ги – твоите ме галят)
и стига ми това, че щом мълчим
сърцата и душите ни изгарят
от обич, споделеност, топлина...
Не казвай нито дума, всичко зная!
Най-хубавото чувство на света
ми подари...
И аз ще го запазя!

Павлина Соколова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

contessa (Светла Асенова)

2017-01-07T13:23:23+02:00

Хареса ми...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-01-06T15:00:11+02:00

Хубаво!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-06T11:57:27+02:00

Очарована съм от поезията ти!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-06T10:51:07+02:00

"...и стига ми това, че щом мълчим
сърцата и душите ни изгарят
от обич, споделеност, топлина..."
Прекрасно!
Самодива (Вики)

2017-01-06T09:30:54+02:00

Запази я! Чудесно!
полет (Силвана)

2017-01-06T03:25:55+02:00

Много ми е хубаво на душичката, когато прочета нещо написано с повече сърце и по-малко "мерилки". Обичай и бъди обичана!
ico1_all (Христо Паничаров)

2017-01-05T22:54:57+02:00

Хубаво е !
Katriona (Кети Рашева)

2017-01-05T19:42:52+02:00

Всеки твой стих е откровение, обичам да те чета!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works