* * *
Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги.
Две думи топлят утрините зимни.
Аз вярвам на очите ти добри!
Щом е любов – със теб ще сме единни!
Стопявам разстояния с очи.
(Затворя ли ги – твоите ме галят)
и стига ми това, че щом мълчим
сърцата и душите ни изгарят
от обич, споделеност, топлина...
Не казвай нито дума, всичко зная!
Най-хубавото чувство на света
ми подари...
И аз ще го запазя!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
