Dec 29, 2010, 7:51 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 5

Желание за страст

те дърпа.
Съсипва ме

душевна буря.
На черно

или бяло?

Стъпвай!
(На пръсти -

да не ме събудиш.)

Изгаря те

мечта за огън.
Вода от сЪлзи

ме изгася.
Въздухът след мен

е дрога.
Въздухът след теб

го няма.

Сега изглеждаме

лабилни.
Ала частица

мъдрост носим -
ако пешките ни

бяха силни,
нямаше

да са по осем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...