Dec 29, 2010, 7:51 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 5

Желание за страст

те дърпа.
Съсипва ме

душевна буря.
На черно

или бяло?

Стъпвай!
(На пръсти -

да не ме събудиш.)

Изгаря те

мечта за огън.
Вода от сЪлзи

ме изгася.
Въздухът след мен

е дрога.
Въздухът след теб

го няма.

Сега изглеждаме

лабилни.
Ала частица

мъдрост носим -
ако пешките ни

бяха силни,
нямаше

да са по осем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...