Nov 22, 2022, 1:08 PM

***

422 0 2

Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука. 
С клюна на кълвача
Настоятелно почука
По дънера на елата:
-Краят на Есента е тука!!! 
После си сложи 
Тъмните очила
От мъгла
И закрачи напред... 
А ехото поде 
Оптимистично -Тъжен рефрен:
-Краят на Есента е тука, тука, тука....
22.11.22 г 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Данова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...