* * *
Очите, черни като небе,
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки,
умира една душа.
Отново започва да боли,
пропада тя отново в пропастта.
Можеше да вземе друго решение,
можеше да не е така.
Изпаднали пак в неловко положение
и двамата задават си въпросa - докога.
Стой отново сам на ръба,
плаче и ненавижда тя света.
Измамна надежда някой да я докосне по гърба,
мами я и я тика към края.
А той настъпва и навлиза в бездната,
там го чака само образът неин.
Легендата за нея ще бъде онази, неизвестата,
споменът в главата му остава само един - неин.
© Сириус Блек All rights reserved.
Поздрав 