Позакъснях, любов!
Родих се прекалено рано,
в една незримо дълга тишина.
И късно е.
Изтекоха се чувствата безгласно
след онзи дъжд,
оставил хладнина.
Сега ...
целуват ме дъждовни капки,
отровени с безцветна самота.
Позакъснях, любов!
Но с цвят разкъсвам мрака си
и гълъби рисувам по дланта.
Да полетят ...
© Дочка Г All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
