Mar 4, 2017, 11:26 PM

* * *

929 0 0

Вятърът повтаряше бурите с нея,

Звездите рисуваха нейния образ,

Луната, заспала в Морето на кея,

диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…

Докосване…дълбоко и нежно,

отворена рана белязала дните,

споделяне…за мислите грешно,

отдавна простило света на Съдбите.

И само Сънят намираше още следа,

чужд за болка и всяка материя

вярваше в нея, без да пита „кога”….

Тя…Тя беше поезия…

…………………………………………………..

Той… в свиреп дуел със късмета,

той трябваше да бъде… поета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...