* * *
... пък днес спасих едно кокиче.
Навярно палави деца
откъснали го, както тичат
и после паднало в пръстта.
Водица нямах - да го сложа,
поех го нежно във дланта,
докато крача по паважа
то капката му разцъфтя!
Зарадвах се като момиче!
Повярвах пак във чудеса!
Сега цъфти при мен - кокиче!
А сякаш Пролетта дошла!
ДТ©
© Даниела Тодорова All rights reserved.