* * *
... пък днес спасих едно кокиче.
Навярно палави деца
откъснали го, както тичат
и после паднало в пръстта.
Водица нямах - да го сложа,
поех го нежно във дланта,
докато крача по паважа
то капката му разцъфтя!
Зарадвах се като момиче!
Повярвах пак във чудеса!
Сега цъфти при мен - кокиче!
А сякаш Пролетта дошла!
ДТ©
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
