May 24, 2017, 4:28 PM

***

  Poetry
3.2K 17 31


Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...

и още толкова беззвучни рими
разляли се по пода в дисонанси...
през май небето е олово
разстреляло в очите ти съня ми...

и знам че тишината ослепява
и ти го знаеш - затова те нямам
след утре ще е просто лято
в което ще се уча да не падам...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи!
  • Нашепнато от тишината ! Разкоооооооооош!
  • Прекрасно е при теб, Бети!
  • Харесва ми стила ти Бехрин... и мъдрото съществуване на нещо което е постоянно в стиха ти... Поздрави
  • Ех, че хубаво и уютно е вече!
    Благодаря ти, Рали!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...