Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими
разляли се по пода в дисонанси...
през май небето е олово
разстреляло в очите ти съня ми...
и знам че тишината ослепява
и ти го знаеш - затова те нямам
след утре ще е просто лято
в което ще се уча да не падам...