Каквото нямам е награда,
каквото гоня е печал,
печалбите си ще изстрадам,
излишното ще стане кал.
Каквото мисля е пролука,
каквото виждам – стъпала,
и всяка стъпка е неука
преди да знам, че е била.
Каквото чувствам е картина
и в нея смисълът е жив,
а рамката не е причина
животът да не е щастлив.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.