Късно е - напуснах свойта стряха -
съжалявам, но моята земя ме призова;
простете, роговете засвистяха -
моят знак, че трябва да вървя.
От този миг нищо няма смисъл:
с всяка стъпка, ме очаква само смърт.
Съдбата ми е не от мен написана,
но това не значи, че не е моят път.
Замлъкват вовеки стих и поема:
аз съм ранена, със спусък в тила.
Не успяха мойта душа да изземат -
с тази единствена мисъл сега ще умра… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up