Дъждът вали, досадно до полуда,
в душата вие мокро, сиво куче,
сърцето ми наивно чака чудо,
а то така и няма да се случи.
Дъждът вали и с ревматични кости
се влачат бавно дните остарели,
а чудесата слънчеви и прости,
се случват негде, някому. Къде ли?
Дъждът вали, болезнено познато,
очите си изплакват небесата,
светът отдавна се превърна в блато,
а аз изгубих вяра в чудесата.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
