В зенита на възторга
слива се звукът с мълчание.
И спира колелото
на заблуди
и красиви обещания.
На кота нулева
е злото,
преди да станат думите
по-тежки и от камък.
Мащабът е неизмерим,
космически за страсти
и противостояния.
Изчезват полусенки,
цепнатини и чупливост.
Молитвите са чути
и без памет смислите.
Един единствен миг
на безтегловност.
И изначално приземяване.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
