Хайде да рисуваме слънца -
огнени, горещи, непознати.
Хайде да направим вертолети -
от пръчки, с фарове и оседлани,
а после, яхнали Луната,
да летим със скоростта на светлината
и да няма бряг,
подслон едничък даже.
Нека яздим,
докато се изпарят душите,
и както в миг припламва искрата,
ний да се подпалим и изчезнем
във вихъра на светлината.
© Нещичко Нещова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
