Хайде да рисуваме слънца -
огнени, горещи, непознати.
Хайде да направим вертолети -
от пръчки, с фарове и оседлани,
а после, яхнали Луната,
да летим със скоростта на светлината
и да няма бряг,
подслон едничък даже.
Нека яздим,
докато се изпарят душите,
и както в миг припламва искрата,
ний да се подпалим и изчезнем
във вихъра на светлината.
© Нещичко Нещова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
