* * *
Няма бряг.
Няма отлив.
И прилив няма.
Безпътен вятър.
Струните живот
отрониха сълза.
Вик за обич,
усмивка на строшено огледало,
извор нероден,
премръзнал корен.
Бликна
утринна роса.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Няма бряг.
Няма отлив.
И прилив няма.
Безпътен вятър.
Струните живот
отрониха сълза.
Вик за обич,
усмивка на строшено огледало,
извор нероден,
премръзнал корен.
Бликна
утринна роса.
© Атанас Ганев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...