Mar 2, 2008, 5:44 PM

* * *

  Poetry
528 0 1

         Сърцето ти крещи загубено във  мрака

         назад вървиш и ти, а там те гарван чака.

         Гарванът за прошка молиш, но той не може да ти я даде

         той само чака отвъд да те отведе.

         Още не разбираш своята вина,

         затова и аз не мога да ти простя.

         Уби я с невинност на дете

         и той те чака да те отведе.

         Надяваш се, че любовта ми ще те спаси,

         но тук сгреши, защото ти одавна я уби.

         Ще отидеш в свят на скръбта,

         за да изкупиш своята вина.

         Открадна моя свят на черна красота

         с прелестни черни рози, черната дъга

         и една красива черна звезда.

         А сега снегът гори, розите умират

         ти ги уби, в огън те обвиват

         душите им нежни и красиви

         те бяха толкова невинни и диви.

         Трябва ли вече в слънчевия свят да живея?

         Или да изчезна като нея

         моята любов безкрайна.

         Исках да ти я разкрия, но остана тайна.

         Не искам този свят на светлина и шарени цветя

         искам да си върна любовта и мрачната мъгла.

         Но завинаги ще е така,

         защото аз те научих на това

         да мразиш, а не да обичаш

         и в злоба да се обличаш.

         Питам се защо го направи?

         Да е красиво се заричах.

         Защо ме остави?

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Папасчиков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...