Oct 21, 2011, 8:14 PM

* * *

  Poetry » Love
873 0 0

Късно е, отново посреднощ.

В гърлото ми камък, от очите извори извират.

Мъгливо е, крещя, боли ме от невидим нож.

Обичам те, прошепвам, не искат пустите сълзи да спират.

 

И теб излъгах, че съм свикнала с това,

да докосвам нищото, да виждам теб във всяка есенна мъгла.

Кажи, ти чувстваш ли неказани слова?

Да те прегръщам просто- запомни единствената ми мечта.

 

Не звучеше ни страхливо, ни фалшиво.

Снегът си падаше във приказния януари.

Бях щастлива, ти се смееше красиво,

година нова иде, а сърцето ми тъй влюбено във тебе ще завари.

 

И питам се защо си в мен, не зная.

Държи ме образът ти жива, макар че нижат ме стрели от срам.

Догонвам вятъра, качих се на луната да гадая.

На друга даже да си спътник, за теб ще светя и горя оттам...

 

Не, не знаеш що е да обичаш всеотдайно,

без да искаш нищо, нищичко в замяна.

Освен да виждам лицето красиво, нехайно,

гласът ти нежен, той следи ме без покана.

 

Късно е, отново посреднощ.

В гърлото ми камък, от очите извори извират.

Изповед за моята вселена - в нея ти царуваш с мощ.

Доде си жив,

                     сезоните във мен не ще умират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безстрашна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...