Oct 16, 2012, 1:56 AM

* * *

  Poetry » Love
613 0 2




Любовта... 

Все за нея пишем, 

мислим и страдаме. 

Молим се да я срещнем. 

Мечтаем, сънуваме и се надяваме. 

 

Любовта... 

Тя осмисля живота. 

Тя го и продължава. 

Тя пропъжда завинаги злото. 

И е единствената, която го побеждава. 

 

Любовта... 

Трябва да бъде видима, 

да разруши всички митове и легенди, 

че е истинска само на книга, 

в детски приказки, 

филми и песни. 

 

Любовта... 

В този свят на обиди, 

на лъжи и власт непотребна 

любовта е небесна сила 

от Бога пратена и вълшебна.

 

* * * 

 

Любовта... 

Тя винаги побеждава... 

И ни кара да правим дори това, 

което не искаме... 

Тя носи болка, но и наслада. 

И променя съдбата ни, 

против нас самите... 

 

Любовта... 

Тя лекува душевните рани 

със мехлема на времето, 

наречен забрава. 

Любовта не признава забрани, 

правила, поведение. 

И окови не слага. 

 

Любовта... 

Тя е огън, който изгаря 

всички мостове за бягство

от нея самата... 

Тя е непресъхваща вяра, 

че не си сам в 

затвора на самотата... 

 

Любовта... 

Тя е скъпоценност, 

която не ни прави богати, 

а ни дарява младост... 

Тя е вечност 

от много мигове щастие 

и споделена радост... 

 

Любовта... 

Тя е свободата да обичаш 

и да бъдеш обичан,

въпреки всички и всичко... 

Тя е мечтата, 

и копнежа, 

и силата на онези, 

които обичат... 

 

Любовта... 

Тя не позволява 

да се откажем 

и да изгубим надеждата... 

И сама решава 

щом излъжем 

какво наказание ни отрежда... 

 

Любовта... 

Тя е за двама - 

дори забранената, 

дори невъзможната... 

В нея всеки отдава 

част от себе си, 

от сърцето отронена...

 

* * *

 

Любовта...

Тя побеждава винаги!

Дори онази,

видима само в очите,

обречена,

забранена...

 

Любовта...

Тя е вълшебство!

И се случва само веднъж...

Тя е вечна присъда!

Срещнат ли се

жена и мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...