Sep 6, 2009, 10:00 PM

* * *

  Poetry
677 0 25

Огън и плам

в душата ти бунтува,

огън и плам

сърцето ти вълнува,

огън и плам,

мълчи сърце човешко.

 

Длани налей

с чувства,

мисли,

нежност ти огрей,

дълбоко в невежи души

ти изгрей.

 

Любов, поспри

и вникни

в лъстави сърца човешки,

с огън ти стопли,

с вечна любов

огрей

земя скована,

от души прокълнати

и вечен мир да настане,

и радост,

нежност да изгрей.

 

Сън ли беше,

или не,

ти при мен пак дойде,

дойде с тихи стъпки

нежност,

в две длани събрани

до мен ти дойде,

сънувам ли?

Не знам, но...

 

2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...