Последна вечер,
разходка по плажа,
последен поглед,
кораб отплаващ
незнайно накъде,
последно желание,
отправено към Капитана.
Затворени мисли и чувства,
любов и тъга, тъжна усмивка
и горчиви сълзи.
- Капитане, хвърли ги
зад борда на безкрая,
там, далеч сред синята
забрава на нощта.
Спокойствие, лекота,
празна усмивка,
изпълнено желание.
© Симеонова Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
