Jul 5, 2009, 10:51 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
399 0 0
* * *
Обичаш и мразиш, и ето, че пак
съдбата възпира тоз шеметен бяг,
и сграбчва те здраво в клещи стоманени,
и злобно просъсква “Падни на колене!”
Да падна ли, казваш? Нима ти не знаеш,
че мойта душа за теб и нехае,
съдбата кове си със собствени длани,
от удар не бяга и цяла е в рани.
А раните черни кървят дотогава,
дордето се скапят и време настава
гнойта да изрежеш, от болка да виеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Кадинов All rights reserved.

Random works
: ??:??