Теб сънувам,
а ти ли си, не зная.
Теб рисувам,
а за тебе ли мечтая.
По теб тъгувам,
а тебе ли желая.
Гласа ти чувам,
a дали ще те позная.
От тебе се срамувам,
a за какво гадая.
Стих римувам,
a муза ли си, не зная.
Не се страхувам
и ще призная,
на теб робувам
и за теб мечтая.
© Станчо Станчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
