Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме
под небето от облачна дреб.
Всяка минута на възел е вързана.
И градът е асфалтова степ.
И се дебнеме, вълчо-двуноги,
във мъглата от грях и от смог.
В натежалите дни от тревоги,
всеки хищно се готви за скок. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up