Jul 19, 2011, 9:06 PM

# # # 

  Poetry
704 0 13
Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме
под небето от облачна дреб.
Всяка минута на възел е вързана.
И градът е асфалтова степ.
И се дебнеме, вълчо-двуноги,
във мъглата от грях и от смог.
В натежалите дни от тревоги,
всеки хищно се готви за скок. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??