Стоя на прага между мен и Мен,
между тъга и радост - нощ и ден.
Не плача вече - смея се на глас...
Нима е време аз да се превърна в Аз?
Кога порастват малките деца
и спират да прегръщат мама?
Сега разбирам - случи се така -
онази, дето бях, сега я няма...
© Надежда Кръстева All rights reserved.