Dec 17, 2009, 10:10 AM

* * *

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Мълчи! И стъпвай тихо!
Не бива тайната ни никой да узнае.
Мълчи! Прегръщай тихо!
Не бива никой да ни разпознае.

Ще бъдем във безкрая просто сенки,
по вените ни ще тече не кръв, а дим.
Душите ни ще бъдат някак леки,
а силуетите ни ще се слеят във един.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...