Dec 25, 2009, 10:57 AM

***

  Poetry
620 0 0

Получих си целувката насън.

Пореден път откраднах нещичко от теб.

Насън си разрешавам само да приема,

но не от страх, а от вина. Но ти това го знаеш...

Благодаря, че пазиш тайната  неизречена дори

помежду скалъпените поводи, ти знаеш,

не бих могла. Тази обич ще изживея

сама, тайно скрита, и ще чакам да отмине.

Но не от страх, а с надежда – да я изпитам след това

по-силна, по-красива, ала не към теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иии Тттт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...