***

Feb 4, 2021, 7:56 PM

Poetry » Phylosophy

598 0 3

Колко неразказана
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би
разказвала
през сънища, недописана
нощем.
Как смълчано стоя преди
всякое съмнало,
път чертае и търсеше
топлината на своето
сбъдване.
Как мълчи в горещи
зеници
и опарва деня до червено
и не спя, и не спя
да разкажа тишината си -
в тленно!

Елеонора Крушева

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

palenka (П Антонова)

2021-02-07T15:28:15+02:00

Хареса ми.
eleonora6 (Елеонора Крушева)

2021-02-07T15:19:28+02:00

И, необятно, за някои, не разбираемо! Трудно се разказва тишина! Благодаря ви!
щураче (любимка)

2021-02-05T17:16:28+02:00

Трудно е. Много е трудно да разкажеш тишината си в тленно.
Но е красиво

***

Свързани произведения

Comments

Random works