Dec 3, 2013, 9:57 PM

* * *

661 0 3

(СЪН)


В забравата кръжат очите,

Над бленувани гори и ниви, 

С криле, по-тежки от мечтите,

С пера убийствени и диви.

 

От вятър носени сълзите

Спускат се към дъното, в душата,

О, капки - спомени рушите 

Основата на прах в сърцата.

 

И ето в порив бягат дните,

Докато единствено се моля,

Вие тях да ги проспите,  

Аз докато ги догоня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Зорин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...