Готов ли си да се качим
по стълбите от спомени?
Домашният ни да звъни
и след сигнал бездомни?
Готов ли си да полетим
от покрива на умовете си?
Мълчанието ни е римата
на споделено междуредие.
Готов ли си за скачане
от острието на реалното?
Ще бъдем ли търсачи на
вселенски аномалии?
Готов ли си за боледуване
от остър опит за подем?
Животът ни не съществува
без риска да умрем.
© Силви All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
