Готов ли си да се качим
по стълбите от спомени?
Домашният ни да звъни
и след сигнал бездомни?
Готов ли си да полетим
от покрива на умовете си?
Мълчанието ни е римата
на споделено междуредие.
Готов ли си за скачане
от острието на реалното?
Ще бъдем ли търсачи на
вселенски аномалии?
Готов ли си за боледуване
от остър опит за подем?
Животът ни не съществува
без риска да умрем.
© Силви All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
