Секундите тичат- непрестанна шега.
Не, не ме гледай плахо сега!
Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?
Не, не се колебай - прегърни ме!
Нима фениксът не е огън и в страст
не се ражда всяко „Вземи ме!”,
изречено без думи и глас?!
Казват, че топлите ръце
криели студено сърце.
Лъжат се !Не е това,
а рубин напоен с любовта.
Казват - неверни били
светли бистри очи.
Лъжат се - само душата
вярна остава, горката!
Казват - магични били
тъмни сластни очи.
А нима, морето ще е море, ако е без бряг,
а небето - небе, ако няма праг?
Тъмното в светло потъва-
светлото в тъмно заспива.
Кръв с кръвта еднакво завира -
ледът топлина капсулира.
Не, недей и не спирай ! Целуни ме,
преди да забравя за какво съм дошла,
че секундите тичат – непрестанна шега…
Искам в бяг да застина,
но оставам ... Тик-така светът.
© И.К. All rights reserved.
