Кратко беше времето ни общо,
чувство блесна, пламна, прегоря.
Мисля често - беше ли изобщо
тъмна нощ или изгряваща зора.
Днес слънцето очите ми изгаря,
горчи дори озонът на дъжда.
Тъжен спомен вярата събаря,
уж любов, а шоколадова лъжа.
Гръб изправям, трябва да съм смела,
оптимистично чакам и мълча.
Силна съм, по пътя уж поела,
а моят ден безшумно отлетя.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
