Кратко беше времето ни общо,
чувство блесна, пламна, прегоря.
Мисля често - беше ли изобщо
тъмна нощ или изгряваща зора.
Днес слънцето очите ми изгаря,
горчи дори озонът на дъжда.
Тъжен спомен вярата събаря,
уж любов, а шоколадова лъжа.
Гръб изправям, трябва да съм смела,
оптимистично чакам и мълча.
Силна съм, по пътя уж поела,
а моят ден безшумно отлетя.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
