Не ме обичай,
просто ме вземи.
Със мекото на пръстите
взриви ме.
Душата си раздадох
за очи,
в които после
изгреви да видя.
Не ме разпитвай.
Вярната не бях.
Все мъжки ветрове
са ми на гости.
Не пях с дъгата,
няма и сега.
Но щом целунеш ме,
ще знаеш,
още съм...
И ти навярно ще ме
приютиш
в джобовете ти празно е
наесен
Не съм поема,
може би съм стих,
а може би за теб съм
кротка песен.
© Мери Добрева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
