Не ме обичай,
просто ме вземи.
Със мекото на пръстите
взриви ме.
Душата си раздадох
за очи,
в които после
изгреви да видя.
Не ме разпитвай.
Вярната не бях.
Все мъжки ветрове
са ми на гости.
Не пях с дъгата,
няма и сега.
Но щом целунеш ме,
ще знаеш,
още съм...
И ти навярно ще ме
приютиш
в джобовете ти празно е
наесен
Не съм поема,
може би съм стих,
а може би за теб съм
кротка песен.
© Мери Добрева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
