***
1.
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало.
Порасналата обич замомяла,
но радостта понякога е кратка.
Нечакана скръбта й овдовяла.
Коя любов е в горест сладка?
След мъжа,отишла дъщерята...
Кой търпи жената, вече чужда?!
Напъдена,трагично жива-неопята!
За мъртвата любов-кому е нужда?
Неспастреното щастие живее,
дори когато чувствата линеят.
През облак слънце ще изгрее,
щом душата под дъга запее.
2.
Роден в началото на есен,
орисан за романтични срещи...
Все нося мамината песен.
Понякога от обич правя грешки.
Вина ли е,че обичам още?
Приемам общата надежда.
От изгреви до топли лунни нощи
любовта в обятия срещам:
в очите на жени за обич,
които звездно в душата остават.
Преди да се превърна в облак.
И слънцето да ми е държава.
© Стойчо Станев All rights reserved.
