Aug 7, 2009, 1:57 PM

* * *

  Poetry » Other
890 0 8

 

В  лунапарка „Живот”

 и тази вечер

тихо  е...

Музика не свири.

Не се чува  смях

и радостни викове.

Тишина...

 

"Любовта" се приспа

някъде,

след последната песен на птиците...

Самотата я прегърна с глухо хъркотене.

Само въртележката на „Надеждата” кротко

проскърцва.

 

Пак тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...