May 1, 2009, 2:35 PM

* * *

  Poetry » Love
978 0 1

Завърна се от всякога по-силен
и с житейски опит натрупан.
От всякога по-луд и дивен,
С его и самочувствие набутан.

Завърна се в най-тежкия момент
и поема неволята в свои ръце.
Ще довърши всеки детайл и елемент,
опора се вижда в негово лице.

Завърна се по-самоуверен,
с вяра в себе си и в любовта.
Изминава път неимоверен,
няма място за тъга.

Завърна се от дъното дълбоко,
ръце протяга към върха.
С поглед на така широко
и девиз: "Победата държа".

Завърна се старото момче,
превърнал се в безслабостен мъж,
чиято воля и любов влече,
щастие и радост наведнъж.

Завърна се нашият герой,
с гръм и трясък се стовари.
Смело влиза с болката в бой,
бодрост на килограм товари.

Завърна се човекът дашен,
с утеха, сила и кураж.
Век вовеки той безстрашен,
стои, помага винаги на вас.

Завърна се доброто в него,
безкористно и злото заличи.
Живот, напомнящ ни на лего,
структуриални пресичащи черти.

Завърна се момче с воля,
с живот на бели и черни линии дори.
Мощна енергична роля,
както китайска пословица гласи.

Завърна се не момче,
а опората на цял народ.
От дъното изплува не дете,
а мъж, напук на скапания си живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крис Бързин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...