----------
Вали, не спира.
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига
всяко следващо клъбце от въздух.
Ти не разбираш!
Примряло хлипане на две-три глътки.
Не се намирам.
Нито на улицата, нито в дома.
Нищо не стига.
Помисля и напълно губя си ума.
Природа дива.
Все не успявам да опитомя.
Усмивка крива.
Къде се вписвам в този свят?
Наоколо бодили.
Сърцето ми от тръните боли.
Аз - бели карамфили,
прораснали в трънясали гори.
Вали, не спира.
И ограждащи отвсякъде бодли.
Аз продължавам да напирам...
И стон дочу се, за последно ли вали?
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
